"Пътят Смолян-Пловдив: Пътеводител за оцеляване" Ако някога сте карали по пътя Смолян-Пловдив, знае

"Пътят Смолян-Пловдив: Пътеводител за оцеляване" Ако някога сте карали по пътя Смолян-Пловдив, знаете, че това не е път. Това е тест за характера. Първо, трябва да решите кой маршрут да вземете. През Пампорово и Чепеларе е по-къс, но там ще срещнете туристи, които карат 30 км/ч и снимат мъглата. През Кричим е по-дълъг, но поне ще имате илюзията, че се движите. После идват завоите. Двеста и четиридесет, ако не ме лъже паметта. Всеки със собствен характер. Някои са коварни, други са просто злобни. На третия вече съжалявате, че сте закусили. След това е камионът. Винаги има камион. Бавен, черен, необорим. Ще го следвате 45 минути, докато се чудите дали да го изпреварите на двойната линия и дали струва си рискът. (Не струва. Винаги има насрещно точно тогава.) Акостират и пешеходците. Не пешеходни пътеки – пешеходци. Хора, които са решили, че точно тук, на този завой, е добро място за разходка. И накрая, след два часа и половина, стигате до Пловдив. Паркирате. Излизате от колата. Краката ви треперят. Душата ви е на парчета. Но сте живи. И веднага започвате да мислите за връщането. Всеки политик от 30 години обещава магистрала. Или поне скоростен път. Или поне да ударят някой асфалт тук-там. Чакаме. Междувременно – карайте внимателно. И спрете да снимате мъглата.